"Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза:
-Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих вшепата си като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
-"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се.Какво че ще си отида?На далечен път заминават и жеравите, но ще се върнат.Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне.И влаковете се завръщат, нали?И хората.Какво са разстоянията - метър и километри?
Има очи, които виждат през високите планини.
Има мисли, които летят над безкрайните равнини.
Има хора,които никога не се разделят.Усмихни се. Има хора, които никога не се разделят"Недялко Йорданов