ДОКОГА?

Над моят град се спусна мараня.
Похлу̀пи го. С капаци от… досада.
Така изниза се от мен денят.
Пристъ̀пи вечерта. Все още млада…
А вечерта е време за… любов.
За нова „доза” музика. От „сой”.
Без тях животът малко… е суров.
Сладникав даже. Кучи вой
раздра нощта. На тежки половини.
А между тях остана… самота.
Почти… четиридесет и шест години
съм в неин плен. И… докога?

18.08.2015г.-14.48ч.-гр.Разград
Диан Нецов