Така е празно... Липсва ми гласът ти.Не се научих как се спи без теб.Сънят ми е объркан и безпътен.И пълен до небето с ветрове...Мълчи ли ти се...И на мене също...Не искам да говоря с никой друг.Днес само тишината ме прегръща и трие безпощадно всеки звук.Какво си ми...Любов-безсъние,любов на срички, обич до без дъх.Най-трудното ми утро за разсъмване. Най-неизминатият дълъг път...И ми е празно...много ми е празно...Измислям си, че си говоря с теб.А името ти (как е кратко само)ми е заело цялото сърце.caribiana