Лъжа ли беше първата ни ласка?...Или за ласки само бях мечтал?Затуй ли нощем все насън ме стряска един копнеж - роден, но неживял?...Със теб си имах някога огнище.Там греех две премръзнали ръце. Гордеех се пред всички с него: "Вижте,от туй е топло моето сърце!"Домът ми беше толкова уютен! Бедняшки, ала спретнат беше той.Едно дете люлеех там на скути и тоз немирник беше мой и твой.И мой бе оня щъркел, дето лятос под нашия въртеше своя дом.И моя беше ти, заради която света бих минал три пъти пешком!...Но моя бе и мъката, а нея не слагах под глава, когато спях...И този дом измислен тя отвея,и този дом измислен стана прах...Затуй към всеки светъл чужд прозорец издигам днеска последа си ня и радвам се, че вътре има хора -дечица, смях, огнище има там!Аз всяка чужда радост съм обсебил -деца ли срещна - милвам с две ръце.Светът е мой … Но ако имах теб,как пълно би било това сърце.Дамян Дамянов