Тази любов има право да диша.Да дълбае душата ми.Да мълчи. Да въздиша.Да ме буди среднощно с неспокойни въпроси.Да ме пита: Къде си?Да ме пита: С кого си?И когато се връща в паметта ми на пръсти, да не се колебая - на мига да я пусна.Да целувам тъгата й,докато се разсее.Да й махам за сбогом,но да знам, че живее.Тази любов има право на всичко,всичко друго, освен да умре безразлична! Катерина Кайтазова