Ще изживея този ден, все едно е последният ми. Този ден е всичко, което имам, а тези часове са моята вечност. Приветствам този изгрев с радостни викове, като затворник, който е бил помилван. Вдигам ръце с благодарност за безценния дар, който е всеки един ден. Сърцето ми ще бие с признателност, докато мисля за всички, които са приветствали вчерашния ден, но не са с нас в днешния. Аз наистина съм късметлия и днешните часове са един незаслужен бонус. Защо ми е било дадено да живея един ден повече от други, по-добри от мен, които вече са си заминали? Дали те са изпълнили целта си, а на мен това тепърва предстои? Е ли това още една възможност да се превърна в човека, когото знам, че мога да бъда?