"Трябваше да остарея, момчето ми, за да науча какво е щастие. Щастието, в крайна сметка, е в две любящи ръце – тия, които ще те прегръщат, които ще те държaт, ще те приспиват, ще ти готвят, ще те милват, и накрая, когато му дойде времето, ще ти затворят очите. Многото ръце те объркват. Загубено време. Само две са ти нужни. Ще видиш и ще разбереш, когато остарееш и ти..."
Танасис Венгос