И да искаш, и да не искаш -
никога вече няма да слушаш
тази мелодия сам:
където да си - далече и близко,
където да си - и аз ще съм там.
Тихо до теб ще се сгушвам,
като зверче укротено
ръката ми ще се промъква
в твойта голяма длан
и пак песента - златна прежда -
ще ни оплита и омотава
здраво и нежно
като първия път,
като тогава...
Дори и да ме забравиш -
тази песен отново ще връща
в дланта ти - моите пръсти,
на коленете ти -
мойте коси разпилени...
И да искаш, и да не искаш -
ти винаги ще я слушаш
със мене.

Станка Пенчева