"Едва се връщаме.
Едва заспиваме.
Едва обичаме, но силно се прегръщаме. Притискаме гърдите си, за да достигаме сърцата си.
Едва затваряме очи.
Едва се доверяваме.
Уморени продължаваме.
Едва се усмихваме.
Едва летим.
Едва се виждаме.
Едва горим, но пожари правим, за да се изпепелим.
Едва се лутаме.
Едва вървим.
Парче от разпиляното сърце следим.”
Радослав Гизгинджиев, “Дневниците. Страници от рая”