Не ме буди, когато си отиваш!
Забравила съм как да се сбогувам...
Пийни кафе, студено и горчиво.
А аз ще търся смисъл да жадувам.
Не ме буди! Едва ли имам сили от устните ти спомен да откъсна.Измий нощта, следите от червило.
Аз тихо ще умра. За да възкръсна.
Не ме буди! Отдавна нямам сълзи
последните ти стъпки да отмия.
Обличай се. Обувай се набързо.
Напролет ще изхвърлям вехтории.
Не ме буди! Ще ми остане белегот погледа ти, чужд и неспокоен.Стрелките на сърцето ми са спрели.Отивай си. Сама ще го настроя.Не ме буди! Та как да обещая,че няма за ръката да те хвана?Не ме е страх от болката, от края...Най-много се боя, че ще останеш.Пепа Лулова