ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ СЪМ

През декември съм шепа мъгла,
огорчените мигове трия,
коленичи частицата зла
пред ръката на топлата грижа.

И съм утринен дъх на канела,
на надежда и тиха мечта
и с усмивка на медено днеска,
пак в прегръдка от вечност трептя.

През декември съм бяла снежинка,
очертавам си Път с чудеса,
подарявам криле без причина
и ненужния спомен гася.

В декемврийската вечер съм храм,
приютил пестелива молитва,
пожелавам си свят да създам
все от обич и вярата в ближен.

Sanvali