Тази риза ти ли ми я даде?
Ти ли ми превърза всички рани
и прогони всички лешояди,
и врабчетата с трохи нахрани?

Ти ли ме усмихна без причина?
Ти ли ми показа пътя лесен,
който аз съм търсил със години,
и на гръб през него ме пренесе?

Ти ли закопча със белезници
лошото, което в мене влезе?
Ти ли даде свобода на птиците,
след като отвори им кафеза?

Ти ли ме помоли да остана,
че навън е студ и вятър вее?
Чух, че занемелите камбани
също ти накара да запеят.

Ти ли се погрижи за огнище,
ти ли подреди такава маса?
Моля те, от теб не искам нищо.
Само да ми кажеш тихо: „Аз съм.“Мартин Спасов