Понякога навярно съм горчива,
и думите ми трудно се преглъщат,
тогава съм и облачна, и сива -
такава буря как ли се прегръща?
Но ти си там, в насрещния ми вятър,
готов да укротява и да гони,
когато се опитвам да избягам
от всичко мило и от всеки спомен.
Наблизо си! Дали си заслужава
да устоиш на зимните ми дни,
и истински обичащ да дочакаш
в очите ми любов да заблести?
Да ти изпратя слънчева усмивка
и да шептя надежди и мечти,
насън дори да искам да те имам
и липсата ти тежко да боли.
Наблизо си, дано си заслужава,
поглеждам тайно в твоите очи,
уплашена, че може да те няма,
когато затрещи и завали...