Ловецът на звезди е вечно сам.
Той все чертае своите пътеки,
през космоса и времето, натам,
където срещат се безкрая и човека,
и всичките мечти са преизпълнени,
а сънищата – цветно изсънувани,
и пролетна надежда е покълнала,
и вече във тревите съществува...
Ловецът на звезди ще я открие –
във своята душа – ще я въздигне
до Бога, до небето, до сълзите си,
и пак ще тича – себе си да стигне...
Ловецът на звезди е вечно сам.
Във всички нощи тихо ще възкръсва.
А някога, щом влюби се? Не знам.
Вселената от обич ще се пръсне...
Тогаз ще хукнат хиляди въпроси
и огнени комети ще валят.
Навярно те без капка страх ще носят
надежда за един вълшебен свят,
където всеки може да обича,
до Бога, до небето, до сълзи...
И всички до един ще заприличаме
на него – на Ловецът на звезди.

irini