Когато си на дъното на пъкъла,
Когато си най-тъжен, най-злочест,
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени ,
От всички свои пътища прерязани
Нов път си направи и пак тръгни.

Света когато мръкне пред очите ти
И притъмнее в тези две очи ,
Сам слънце си създай и от лъчите му
С последния до него се качи .

Трънлив и сляп е на живота ребуса ,
На кръст разпъва нашите души …
Загубил всичко , не загубвай себе си ,
Единствено така ще го решиш .

Дамян Дамянов