Не че е есен...
Тъжно е някак си. Не че е есен,
нито че мръзнат самотните клони...
Плаче небето ми. Няма си песен...
Вятърът всичките птици прогони.
Схлупени къщи замислено пушат,
кашлят продънено голи комини...
Плаче животът, но кой ли го слуша!
Той си реве от хиляда години...
Мрачна - земята ми все се завива,
трупа отгоре си вехти елеци...
Не че е есен, а просто е крива -
пълна е с хора, а няма човеци...

автор Ники Комедвенска
есенно настроение от Стара Загора
снимка Cordis Pristis