В средата на ноември се затичах.
Така открих детинската си радост,
с която се учудвам по момичешки
и местя часове, мечти и градуси.
Така и не пораснах. Липсват шансове
да тръгна бавна, зряла и спокойна.
Сама изписвам липси и аванси.
Променям си съдбата по-завойна.
А възрастта следи със строг мониторинг
дали съм се прибрала рано вечер,
дали момче от улицата вика,
за да ме води пак по пътя Млечен.
В средата на ноември става нещо.
Тъй сладко! На целувки ми прилича.
А времето открива ми горещо,
че младостта е жива със обичане.
Стефания Цанкова