Архитектурно-исторически резерват - Жеравна № 57
От 100 Национални Туристически Обекта.
Село Жеравна се намира в полите на средния дял на Източна Стара планина. Някога на това място имало старо тракийско селище, наречено Потук (и сега над Жеравна има местност с име "Пòтъка"). За името Жеравна има няколко версии: едната е, че идва от Жерав, което е твърде неправдоподобно, понеже в района никога не кацат жерави; другата, по-правдоподобна – от „жерна”, "жерка", "жерков" - думи със старославянски корен, значещ воденица. В района са се намирали множество воденици. В близкото минало Жеравна се е наричала Жеруна, което след Освобождението плавно преминава в Жеравна. Тук са се развили занаятите, животновъдството и търговията. Селото се замогнало през XVII век, защото е било на важния път към Търновград. Стаите на къщите са с резбовани тавани и изящни апликации по вратите, прозорците и иконостасите. Всичко е застлано с тъкани от този край и също с известните със световната си слава котленски килими. Днес старото училище е превърнато в галерия, а са запазени доста дюкяни, чешми и стари ханове. Някога в селото имало и школи по дърворезба.
Руси Чорбаджи е бил чорбаджия в Жеравна, по-късно и кмет. Един от най-богатите хора в селото, имал е 30 000 овце, търгувал е в Турция и Гърция. Когато кърджалиите идвали в селото да си взимат моми в едно и също време от годината, той се е намесил като измислил план и казал на мъжете в селото да скрият всички моми в гората. Когато кърджалиите дошли, не видели нито една мома и се усъмнили, по-късно разбрали за измамата и убили Руси Чорбаджи в къщата му, както и двамата му синове. Къщата на Руси Чорбаджи е превърната в музей и е отражение на живота му като активна личност - заможен, участвал в управата на селото по онова време. Отвън не се подозира за богатството на красиви архитектурни решения и детайлите отвътре. Правят впечатление оригиналните ажурни резби над вратите, по рамките на долапите, по вратите и дори по изкованите от желязо детайли – фигури на звезди, цветя, листа, плодове, птици, змии (старата българска декоративна традиция за стилизация на заобикалящия ни растителен и животински свят).
От 100 Национални Туристически Обекта.
Село Жеравна се намира в полите на средния дял на Източна Стара планина. Някога на това място имало старо тракийско селище, наречено Потук (и сега над Жеравна има местност с име "Пòтъка"). За името Жеравна има няколко версии: едната е, че идва от Жерав, което е твърде неправдоподобно, понеже в района никога не кацат жерави; другата, по-правдоподобна – от „жерна”, "жерка", "жерков" - думи със старославянски корен, значещ воденица. В района са се намирали множество воденици. В близкото минало Жеравна се е наричала Жеруна, което след Освобождението плавно преминава в Жеравна. Тук са се развили занаятите, животновъдството и търговията. Селото се замогнало през XVII век, защото е било на важния път към Търновград. Стаите на къщите са с резбовани тавани и изящни апликации по вратите, прозорците и иконостасите. Всичко е застлано с тъкани от този край и също с известните със световната си слава котленски килими. Днес старото училище е превърнато в галерия, а са запазени доста дюкяни, чешми и стари ханове. Някога в селото имало и школи по дърворезба.
Руси Чорбаджи е бил чорбаджия в Жеравна, по-късно и кмет. Един от най-богатите хора в селото, имал е 30 000 овце, търгувал е в Турция и Гърция. Когато кърджалиите идвали в селото да си взимат моми в едно и също време от годината, той се е намесил като измислил план и казал на мъжете в селото да скрият всички моми в гората. Когато кърджалиите дошли, не видели нито една мома и се усъмнили, по-късно разбрали за измамата и убили Руси Чорбаджи в къщата му, както и двамата му синове. Къщата на Руси Чорбаджи е превърната в музей и е отражение на живота му като активна личност - заможен, участвал в управата на селото по онова време. Отвън не се подозира за богатството на красиви архитектурни решения и детайлите отвътре. Правят впечатление оригиналните ажурни резби над вратите, по рамките на долапите, по вратите и дори по изкованите от желязо детайли – фигури на звезди, цветя, листа, плодове, птици, змии (старата българска декоративна традиция за стилизация на заобикалящия ни растителен и животински свят).
Можете да се регистрирате ТУК.