Още ли ?

Още ли ме чакаш нощем, мамо ?
Още ли се молиш пред свещта,
да ме пази Господ Бог и само
доброта да срещам по света ?

Пазиш ли ми детските къдрици ?
Топлиш ли ги с ласкави ръце ?
Пил е всеки косъм по сълзица –
тайна мъка в майчино сърце.

Още ли говориш с птици, мамо ?
Още ли ги питаш где съм аз ?
Като тях, уви, крила си нямам,
към дома да литна в тежък час.

В слънцето ли ме заклеваш, мамо ?
В месечина, в ясни ли звезди ?
И дори светът да рухне, знам аз –
обичта ти все над мен ще бди!

Ивелина Никова