С теб се разпадам на хиляди атоми,
меко потъвам в среднощни поляни.
Щом се усмихнеш полита душата ми,
ласкаво галят ме твоите длани.
И водопадно в ръцете ти стичам се,
сънна въздишка от нежност припада.
Тръпнем до болка от нямо привличане,
звездно възкръсваме с вик от наслада!

И те докосвам по хиляди пъти,
сякаш не вярвам, не вярвам, че ти си
моя реалност...И слушам дъха ти,
тънат в очите ми твоите мисли.
Милвам унесено пламнали устни,
тихо просветват целувки безброй.
В мене танцуват изящни предчувствия
и ме обземат възторг и покой.

Твойта усмивка пречиства душата ми,
чезнат дни слепи и нощи студени.
С теб се разпадам на хиляди атоми,
и се понасям към тайни Вселени.

автор: Милена Белчева