МАЙ

Рошав, сладък и мъркащ, зелен и прекрасен,
май лежи в моя скут и пределно е ясно,
че заспива доволен, че доволен се буди,
че сънува бонбони, звезди, пеперуди.
Май протяга по котешки своите празници,
а смехът му е бистър, кристален, заразен.
Аз седя и не смея да мръдна на никъде:
тишината му пазя и дори да ме викате,
няма нищо до юни в ума да подреждам:
май почти ме целуна. И ми върна надеждата..

Елена Денева