Да ти каже дъждът...

Отвъд стъклата - дъжд. Човеци със чадъри...
И мокри улици... И мъничко тъга...
Бих искала сега да ме прегърнеш
и дълго да се взираме в дъжда...
Да помълчим... Да слушаме водата...
Да гледаме как капките пълзят
и как рисуват бавно по стъклата
рекичките на краткия си път...
Бих искала сега да те целуна...
И после...все така да си мълчим.
А вместо мен дъждът да ти повтаря думите
обичан, и единствен, и любим!!!!!!!!!!

Caribiana