Хей.... Вселено....
.... Там ли си?
Имам молба.
Искам любов, която има вкус на хрупкави марули.
Която мирише на дъжд и прясно окосена трева.
Любов, която не е обезсърчена от сутрешния дъх на целувките.
Която не иска размазан кекс в лицето си.
Или диамантен пръстен.
Искам любов, която е пълна с лудост.
Любов, в която душите ни преплитат пръсти.
Пълна с усмивки от радост и сладоледени целувки.
Искам любов, която не бяга от работа.
Да, казах работа.
Работа, която съдържа еуфория.
Работа, която заздравява отношения.
С безкрайни желания.
Продължава да живее след моментната възбуда на медения месец.
Искам любов, която иска да бъде показана.
Извадена на дневна светлина.
Извикана от планинските върхове.
Разсъблечена от усмивка.
Която се определя само от съществуването си.
Стъпила с боси крака в уязвимоста.
Искам любим, който охотно поддържа огъня в сърцето ми,
подхранва го търпеливо,
поддържа го високо,
позволява му да плаче
и да тлее бавно.
Искам любов, която може да седи неподвижно.
Искам любов, която може да надскочи разстоянията.
Любов, която се надсмива над несигурността и ревността.
Пропита от възторг.
Любов, която се нуждае от повече въображение, отколкото от вечеря и филм.
Искам любов, в която и двамата строим укрепления,
хвърляме спагети по стените, за да проверим дали са готови.
Правим любов на плота и оставяме вечерята да изгори.
Искам любов, в която се гъделичкаме до посиняване и пръсване.
Искам любов, в която можем да правим любов с пръстите на ръцете и краката си.
Искам любим, който не се крие.
Искам партньор, който може да носи планината ми както и своята,
през реки и отвъд прерии.
Искам любим, който знае важността на пространството в заедноста ни.
Искам любим, който никога не спира да се развива.
Искам любов, в която душите ни танцуват,
в която се събуждаме с думите 'Обичам те'
и заспиваме с благодарност.
И това е всичко.
Искам любов. ~ Janne Robinson {поема}
/ Превод и адаптация: Аделина Димитрова/