* * *
Любовта и след края
продължава да тлее.
Ние само се правим,
на приключили с нея.

Тя не ни притеснява,
не създава проблеми;
романтично-мъглява
в сетивата ни дреме.

И в случайните мисли,
се промъква смирено,
ужким нищо не иска,
ужким нищо не взема.

Но неказала "сбогом"
на обиди и рани,
подозирам с тревога –
някой ден ще въстане,

ще разкъсва окови,
ще пристъпва закони...
Ако пламне отново,
то тогава, тежко ни!

Васко Попов