Красива си. Направо съвършена!
По-хубава жена не съм видял.
Нали до вчера бе обикновена.
Защо сега си моят идеал?

Очите си не мога да откъсна
от твоите сияещи очи.
Сърцето ми направо ще се пръсне -
внушило си, че може да лети...

Усмихваш се, а аз едва се сдържам -
от страх, че цял пред тебе ще се срина.
Пред тебе всеки друг е недовършен
и само ти си тъй неповторима.

И колко си добра в сърцето само.
И кой ли не би искал да те има?
Аз сляп ли бях, кажи, по-рано?!
Не. Всъщност друга е причината.

Красива си, защото те изгубих.
До вчера беше моя. Беше даденост.
За жалост много късно се събудих -
бях на ръба на своето предателство.

И толкова си хубава сега -
пред твоето величие треперя!
Бих преобърнал цялата земя,
само за да върна теб и вчера.

/ Васка Мадарова /