В навечерието на един от най-светлите християнски празници искам да ви разкажа за един светец, без който днес нямаше да има въобще християнство.
Св.Тривелий, цар Български
(Trivelius, Rex Bulgaricus)
Това е кан Тервел. И от православната, и от католическата църква е канонизиран и обявен за благодетел и спасител на Европа. Не сте го и чували, нали?
През 7 век Арабският халифат се заема да изпълни волята на Мохамеда и да наложи исляма в целия свят и да образува световна ислямска държава (звуче ми познато). Главната цел била Европа. През 715 година 200 хилядна арабска армия обсажда Константинопол. За две години византийците напълно изчерпали запасите си и вече се готвели да се представят на Всевишния, когато хълмовете около града почернели от конните полкове на българската армия. В битката тежката българска конница (с ковани брони и шлемове, ковани щитове, дълги копия и двуръчни мечове – и то по време, когато прадедите на рицарите още тичали без гащи из западноевропейските гори) попилели арабите. Надъхани от религиозен фанатизъм те не се предавали, а се стремели към смъртта в бой за вярата. Това превърнало битката в касапница. Според различните автори арабските жертви били от 35 до над 50 хиляди. Във всекислучай достатъчно, да се хвърлят арабите в корабите си и да побягнат. Но в Егейско море ги настигнала жестока буря и потопила повечето кораби. От 200-те хиляди, в Сирия се върнали около 5 хиляди.
Да видим сега другата „велика” битка срещу арабите – тази при Поатие. Участвували са около 8 хил.араби и около 6 хил.франки. Тогава в Западна Европа никой крал не можел да събере повече.Дори Карл Велики имал не повече от 12-15 хил.бойци. Аз поне не ги виждам да спрат 200 хил.араби.
И наистина, когато българите не успели да спрат турците, те стигнали чак до Виена.