Умееш ли, човеко, да прощаваш
ако някой към теб е прегрешил?
Дали самият прошка заслужаваш
ако друг някой ти си наранил...
Измиват ли се със едно „Прости!”
от болката натрупана следите,
и може ли едно „Прощавам ти!”
покоят да ни върне във душите?
...Никой не иска друг да наранява,
но всеки във живота свой греши...
Дали обаче всеки осъзнава
колко божествено е да прости?
И как онази струпана омраза
и болката, таена със години
изчезват в теб, сгрешилият щом каже
с наведена глава едно „Прости ми!”
Две думи, промълвени от душата,
и искрен пламък в молещи очи...
Освободиш ли него от вината
и твоята душа ще полети!
Ще излекуваш своят яд човешки,
от мъката си ще се изцериш...
Недей вини покаял се от грешки!
И ти, човеко, утре ще сгрешиш!