Питам я:
- Кажи ми, какви са греховете ти?
- Нямам никакви особени грехове!
- Колко пъти ходиш на църква?
- Е, два или три пъти годишно.
- Виждаш ли хората в храма?
- Да, има много хора.
Взех ръката й и с нея закрих очите й:
- А сега виждаш ли ги?
- Не, не ги виждам.
- Защо?
- Закрили сте очите ми с ръце.
- Но има ли хора в храма?
- Да, просто не ги виждам.
- Точно по същия начин, не виждаш греховете си и не ги чувстваш, защото духовните ти очи са затворени.
Много станаха мъртвите души. Защо? От постоянните пороци и страсти. Не ходим в църквата, не се молим на Бога. Затънали сме в грехове и не ги усещаме с нашите сърца.

Светите отци казват, че човек започва да живее духовно само, когато има духовни очи. Той вижда в душата си маса от грехове. Това е началото на покаянието и изправлението.