Ми...
БАБА НЕДА НА СГЛЕДА
Автор: Генка Богданова
Пременена баба Неда
тръгна днес на сгледа,
да си търси тя другар -
но истински мъжкар.
Съпругът й преди година
взе, че се спомина.
Той беше сбръчкан, побелял
стар, сляп, и оглушал.
А пък Неда и до днес
е жена - сербез.
И тя малко недочува,
но й се лудува.
И понакуцва с десен крак,
но има си мерак -
весело да поживее
с мъж по-млад от нея.
Богаташ да е мъжлето,
с къща край морето,
с яхта - птица лекокрила
и с планинска вила.
Да е страстно, и чаровно,
в любовта - гальовно
и да й шепне на ушето
ласкаво мъжлето.
"Ето го, ей там, отсреща,
клуб "Любовна среща".
Все ще има и за мене
куп мъже - ерген.
Да, любовта да срещна там,
ще имам шанс голям.
Хайде, с Бог пред мен, напред!
Почакай, мой късмет!"
С тези мисли вдъхновена,
потна, зачервена,
Неда в клуба се промъкна,
ала в миг помръкна.
Задух тежък я полъхна,
меракът й пресъхна.
Не кавалери с кръв гореща,
в клуб "Любовна среща",
десет старци от квартала
"блъскат" до премала
карти с две тестета стари,
пафкайки цигари.
Псуват, карат се кресливо,
шумно и свадливо.
Кой с бастунче, кой в количка-
инвалиди всички.
Десет баби гуреливи -
сухи като сливи,
сбръчкани и погрознели,
до тях са се сврели.
Нищят клюките квартални
със въздишки жални:
"Ах, трагедия голяма,
кавалери няма!
Няма днес мъже галантни,
стилни и шармантни,
да ни любят, да ни галят,
и кръвта да палят!"
Натъжи се баба Неда,
жално-милно гледа,
бърши тя с ръкав очите,
гълта си сълзите.
"Няма тук за мене радост!
Ах ти, пуста младост,
що замина тъй далече?!
Остаряхме вече..."