Малка церемония..
/единствено за мен/
...и точно в тези порцеланови минути,
между листенца чай и матови лъчи,
забравям колко много съм пречупена.
Забравям и така ми се лети...
Между тревата и небето ставам облак.
От близко ако гледаш, съм мъгла.
Ако заплача, ще направя локви.
И място за петнайсет хвърчила.
Но вече свърших всичките сълзи.
И нуждата от обич ми е тясна.
Сега си имам чаша чай. Жасмин.
Лъжичка мед, лимон и...щастие.
caribiana