ВЛЮБЕН ДО ТРЕВОЖНОСТ

Понякога забравям да съм аз.
До мен ли си, почти е невъзможно.
Без тяло съм. Без мисли съм. Без глас.
Така съм влюбен в тебе. До тревожност.

В такива състояние за мен
достатъчни са дланите ти. Галят.
Изгарят. Сякаш няма ме съвсем.
В леглото сме. А вън денят преваля.

Оставам тук направо за нощта.
И без това за себе си ме няма.
В това е смисълът на любовта -
и да ме няма, пак да бъдем двама.