Обичам хора, които и от стълба да паднат, казват весело: Ама колко бързо слязох, а! Които не броят калориите, защото са благодарни, че имат храна. Които не само ще се здрависат като те видят, но и ще те прегърнат. Ще купят хляб на някои гладни очи. Ще погалят куче.
Ще те усмихнат. Ще пресекат живота ти в най-подходящия момент, за да те изправят на крака, защото си паднал. В джоба си винаги носят семки и бонбони. И надежда. И много любов...
Рая Видинска
Приятели, имайте ден изпълнен с НАДЕЖДА и много ЛЮБОВ!