НИЕ, ХОРАТА

Ние се раждаме... Ние живеем...
Мразим и плачем... Любим и пеем...
Бързо стареем и бавно умираме...
И удивително не се разбираме...

Още сме тука... Още сме живи!
Злобни. Жестоки. Добри. Милостиви.
Нежни. И груби. Страшно себични.
И благородни... Еднакви... Различни...

Хора... Човеци... Бог е създал
абсурдната смес от Слънце и Кал.
Необуздано времето тича.
Времето никак не ни обича.

Времето – ах, непослушното конче -
пасе телата ни клонче по клонче...
Все пак, не бива да се предаваме!
Да не ни пука, че остаряваме!

Ето ни – вижте! Както изглежда,
можем все още!... Има надежда!
И да открием, че Бог ни е дал
повече Слънце, по-малко кал...

Недялко Йорданов