Срещна ли я? Срещна я! Онази непокорната! Дето беше огъня на твойте нощи. Онази лудата,наивната и скромната, която бисери с уста редеше и с езика си трошеше кости. Спъна ли те,да забравиш че си жив щом я няма във деня ти да те гали Тъжно е когато във деня ти сив Няма я огньовете ти да запали. Изправи ли те? Да повярваш в чудесата даде ли ти чашата с отрова да изпиеш? Сладка беше,и заседна ти в душата С камъните дето в нея криеш! Бутна ги,и в пепел ги превърна Чак не вярваш,че си бил жесток А тя във тебе всичко преобърна Беше ли суров и строг? Полудя ли? Да се молиш да те търси? Сигурно си смел да търсиш любовта! Тя я има! Точно с нея те разтърси! С нея властва днес над твоята душа! Знаеш ли? Ще я изгубиш без следа! Магьосница е,вече те опари Щом не искаше да пиеш билките на вечността Щом с лъжа душата и поквари! Тя е! Вече знаеш! Вещицата-твоята до гроб Иска ти се да ридаеш...да я имаш само в този си живот! Тя е всичко-приказката и кошмара Тя е феникса и феята добра и звяра. Всичко! До кръв до болка,до забрава! юмруци във стената блъскаш и отричаш! Кълни,проклинай я,днес утре ,но тогава... Не се мори,ти още я обичаш! "Вещица! Безбожна крадла на души..." Сълзи от болка по лицето ти се стичат! Стани и силно изкрещи: "По дяволите още те обичам!!!