Пепеляшка
22 март 2022 г. в 12:56 ч.
Живеели в едно царство в
замък красив и приказен
едно семейство задружно
в любов и разбирателство.

Те много се обичали и
имали една красива
дъщеря, Мара се казвала
тя и била много добра.

И двамата родители
обичали своята дъщеря
и много И се радвали и
били щастливи всички.

Но майката се разболяла
и не след дълго умряла и
отишла на небето и тъжни
били детето и бащата.

Но както става и в живота,
се появила една жена, която
го омагьосала със слова и
той се оженил за нея.

Довела тя и своите две
дъщери, били глезени и зли.
Те тормозели Мара и набързо
превзели нейната хубава стая.

А мащехата И я пратила да
живее горе на тавана. Там тя
се грижила за животинките,
говорела им мило и ги хранела.

Те много я обичали и
винаги И помагали.
А баща и бил търговец
и често пътувал той.

И винаги и донасял, това
което тя му поискала. И ето
дошло време пак на път
баща И да поеме...

Мара поискала да И
донесе първото клонче,
което го докосне, защото
ще му напомня за нея...

А после на нея за него,
нейния любим баща...
А сестрите поискали
красиви рокли и бижута...

Мащехата и дъщерите И
се държали ужасно и
искали да им слугува
и да работи много.

Пътуването на баща И
се проточило и много
време нямало вест от
него и тя се тревожела.

И ето дошъл приятел на
баща И и донесъл писмо
на Мара и клончето,
което го докоснало...

Баща и се бил разболял
и накрая той умрял...
Мащехата останала без
средства за охолен живот.

А Мара нямала време да си
почине и да тъжи дори.
Тя работела от ранни зори
и не спирала до тъмнини.

А вечерта изморена тя
заспивала на топло край
огнището и се изцапвала
с пепелта и тогава, тя...

Била наречена от злобните
си и зли сестри, заради
пепелта по лицето И
в Мара Пепеляшка...

В туй царство живеел
цар един, който имал
чудно красив син, добър
и човечен бил той.

Вече бил момък за женене
и царят решил и бал направил
за всички девойки от
цялото му царство...

С радост сестрите облякли
красиви разкошни рокли, а
Пепеляшка им направила
чудно-красиви прически.

Но мащехата и дъщерите И
не разрешили на Пепеляшка
да отиде с тях на бала, защото
била с пепел изцапана...

Пепеляшка заплакала безутешно
и през сълзи казвала:- Много
исках и аз на бала
да отида, много исках...

И изведнъж чула глас:- На
бала ли искаш да отидеш...?
И феята с вълшебната си
пръчица чудеса сътворила...

И ето от Пепеляшка тя
станала принцеса красива,
с каляска, кочияш и лакеи дори,
с красива рокля и стъклени пантофки...

Тя на бала се появила и
всички занемели от тази
неземна красота, а принца
бил омагьосан от нея...

И само с нея танцувал
и така до полунощ и
тя побягнала, като сърна,
леко и грациозно...

Но в бързината едната И
обувка паднала там на
стъпалата. А Пепеляшка не
спирала и все бягала...

На тавана тя скрила едната
обувка при клончето от баща И.
Принца намерил пантофката И
и цяла вечер в ръка я държал.

Принца не искал да яде и
вода да пие и все за нея си
мечтал. И тогава царят решил
и своята воля на всички съобщил.

Всичките девойки в царството
пантофката да мерят и на която
стане, тя е принцесата за неговия
син, който от любов се стопил.

И така минали много дни и не
една, две или три девойки били,
но уви на ни едно краче тя не
ставала, или е малка или голяма.

Ах, каква беда в царството настана.
Накрая и на сестрите премерили и
вече си тръгвали, когато от тавана
чудна песен омаяла всички...

Царят и принца поискали
девойката да видят и на нея
пантофката да премерят
в този миг и час, завчас...

А щом пантофката И станала се чуло:
Ах и Ох и всички се учудили,
когато тя извадила и другата
стъклена пантофка и я обула...

Появила се кръстницата И
и с вълшебната пръчица я
преобразила от Пепеляшка
в красива принцеса...

Вдигнали чудна сватба и
всички се радвали и веселили
А сестрите И засрамено
се извинили и тя им простила...

Нали си била с добро сърце
и в двореца ги е приютила
и те се оженили за принцове
и в техните царства заминали.

А Пепеляшка и Принца живеели
радостно и щастливо в своето
царство хубаво, пълно
с любов, мир и доброта!!!

ZoZoAzazaa

прочити: 19
Коментирай ...


ZoZoAzazaa, 22 март 2022 г. в 16:59 ч.
Благодаря, Мислителю!!! Е все още не мога да ги пиша както трябва в рими, но ще се науча... Искам да предавам радост на децата любими... И благодарение на теб, Жорко, момче талантливо, мечтата ми се сбъдна и виждам приказките си в стихотворна форма... Благодаря!!!

mislitelqt, 22 март 2022 г. в 16:55 ч.
Хубаво преразказано в рими, на децата любими