България ми липсваше повече отпреди…
- Дядо - питах го понякога по телефона, - какво ядеш?
- Диня със сирене…
- Дядо, какво пиеш?
- Айрян.
- Хубав ли е ?
- Най-хубавият.
- Дядо, какво виждаш - ей сега, точно в тоя миг?
- Баира над къщата. Липите са побелели.
Вятърът им е обърнал листата. Ще вали.
Знаех, че нарочно ме дразни, че нарочно сипва сол в раните, но все така не спирах да разпитвам.
Само за миг да можех да му взема очите,
само за миг да можех да му открадна езика -
щях да се натъпча с хляб и сирене,
да пресуша шест кратунки с кладенчова вода,
да се напълня с баири, с поля и реки.