Да обичаш късче лед.

Милост не искам,

даже и престорена...

Съжаление не търся, разбери!

Така ли можеш да отвърнеш само

на моята любов, на обичта ми...





Насила сякаш, като подаяние,

ме галиш и говориш...

Не знаеш що е ласка мила,

или нежен зов за любов взаимна

и "изгаряща" сърцето, със сила жива!!!





Студенината ти убива,

безразличието ти ме поразява, като гръм...

Така ли ти чувстваш, че е нужно

да отвърнеш на моите горещи чувства...

Ти знаеш ли какво е любов???



Защо при теб съдбата ме изпрати? -

Та ти си студен като лед!!!

Не си способен да повярваш,

че истински обича те човек...

Ти имаш ли сърце изобщо???



15.03.2009 година
Галина Петрова Данкова