Той е дързък бездомник -
влиза тихо, без глас
във леглото ми скромно
и ме люби в захлас.
Под чаршафа се свира -
без да пита дори,
и часът не подбира,
идва в ранни зори.
По бедрата ми нежно
плъзва - сладък сюрприз
ме завърта метежно
пак, немирният бриз.
Валентина КОСТОВА
снимка:Bruno Tontin