Бърза равносметка

Накъсана нощ,
ръце без мощ.
Любов на нож*
сякаш върти света ни.

Безсънна мисъл,
дни без смисъл,
разпиляват душата,
какво ли остава от нас накрая?

Запътени направо,
без знаци-на ляво и на дясно,
учудени на кръстопът стоим,
всеки ден решения ни чакат,а мълчим.

Останки от картини,
спомени без рими,
в ума ни се редят,
да се смеем ли да плачем ли?

Кой ще каже това....?

22.11.2014 година
Галина Петрова Данкова