Бургас – четвърти по големина град в България, град на черноморските гларуси, град на паметници, знайни по цялата държава, крие в себе си далеч повече, отколкото подозирате. Този, който не е идвал никога в Бургас, го свързва по-скоро с морето и може би с моста. Онези обаче, които са посещавали този град, винаги се връщат или просто никога не си тръгват. Нашият град може да не е прочут с търговската си дейност и да не е туристически център, но за никого това не е важно, защото Бургас крие в себе си романтиката, меланхолията, чувството за свобода и желанието за сбъдването на мечтите ни.
Бургас ражда писатели, поети и драматурзи като Недялко Йорданов и Петя Дубарова, артисти като Нейчо Попов, Апостол Карамитев и Георги Калоянчев, художници като Георги Боев и Петко Задгорски, композитори като Стефан Диомов, кинорежисьори като Георги Дюлгеров, гласове като несравнимата оперна певица Райна Кабаиванска и любимата на цяла България Тони Димитрова, олимпийски шампиони като Никола Станчев и, не на последно място, Александър „Ходжакафалията”, в чиято чест има издигнато училище. Друг символ за магнетизма на Бургас е Христо Фотев, който, макар и роден в Истанбул, прекарва целия си живот в нашия град, пишейки своите поеми, оставяйки почерка на завиден бургазлия.
Но нека оставим настрана засега талантите, носещи тези имена. По-добре ще е да знаете причината, поради която Бургас носи тази своя аура. Това, разбира се, не е едно-единствено нещо и по-добре, защото иначе би било прекалено постно. С какво да започна?
Много картини от родния ми град изникват сега пред очите ми, но това, за което най-желая да ви разкажа, е нашето море. Нашата източна граница, нашият извор на радостни вечни мигове и любовни преживявания. Всички вие най-вероятно сте виждали море и може би ще ви разочаровам като ви кажа, че нашето не се различава особено от останалите и ако не сте от Бургас едва ли ще видите веднага разликата, но за нас, родените тук, то е далеч по специално, необикновено и несравнимо.
Винаги, когато отида там, на брега и помириша полъха на бриза, усещам как се сливам със стихията на морето. То е студено отвън и топло отвътре, понякога – обратното. То е спокойно и много жестоко, черно и бяло. Морето е цяло и все пак парче от всичко. Упорито и колебливо. Морето като красиво и грозно, диво и праволинейно, то е вярно и все пак пристъпва. Скърцаща хармоника и арфа. То е отегчението и насладата, всичко и нищо. Безсмъртно. Във всяко „зайче” показало се на хоризонта и във всяко течение, появило се под повърхността, откриваш себе си всеки път.
Морето не бихме могли да определим с една дума, но не е и нужно, защото ние го усещаме по начина, по който го разбираме. Знам, че имам прекрасния късмет да отрасна заедно с него и ето защо то винаги ще има място там, където крия спомените, а също и страстта си.
Едно море – един син хоризонт? Съвсем не.
Ето, виждам моста. Макар да представлява доста голям кей, „Моста” е един от символите на Бургас. Едно от най-романтичните места в града. Всяка сутрин целогодишно бургаските рибари взимат въдиците и стръвта си и се събират на това място. Ако не за друго, то поне за спокойствието, излъчващи се там. От едната си страна виждаш чистия хоризонт, изгрева на слънцето, сливащ се с морската синева, топлите и чисти лъчи те галят по лицето, а после нежният бриз те кара да се чувстваш в пълна хармония с динамичния свят наоколо. От другата ти страна виждаш друг по-различен пейзаж и също тъй хубав.
Ето го и парка на града ни. Нашата флора и фауна. През който и сезон да го видиш, той е все така пленително красив. Пролет – свежестта, която разцъфтелите бели сливови дървета носи, мирис на прясна трева и многобройни цветя, лято – усмивки, радостна глъчка и прилив на живот виждам навсякъде, есен – симфония, танц на цветовете от бледожълто до огненочервено, килим от букет, зима – бяла мека покривка, тънките вейки на дърветата са сякаш от кристал, заслепяваща искра, виждам топлина дори в преспите.
Чудесната Пушкинова алея е част от всичко това, както и големият монумент Пантеона, който е издигнат в чест на падналите в Първата Световна война. Също така зад всяка малка алея можем да видим паметници на знаменити български личности и различни по характер скулптури.
Ако отидем малко по-на юг, няма как да изпуснем и знаменитата „Тераса”, която също бих казала, че е символ на Бургас. Пищната гледка, която тя ни показва, оставя мнозина без дъх.
На около половин час път от брега с корабче се намира нашият малък остров Болшевик. Новото му име – Света Анастасия - за жалост няма нищо общо с приказката за изгубената престолонаследница на руския престол, но там все пак наистина се е снимал филм с режисьор Рангел Вълчанов, наречен „Малкият остров”. Там можем да видим фара, рибния ресторант, църквата, както и малкия кей.
Отново в самия град, в парка, се сещам да ви запозная и с нашия летен театър, на който скоро пя и изнесе концерт самият Джон Лоутън от легендарните „Юрая Хийп”. Изключително много български и чуждестранни звезди са изнасяли спектакли и концерти на това място и историята на театъра е голяма.
За тези, на които разходка из парка и морето им е била достатъчна, бих могла да ви представя центъра на Бургас, който е едва на поглед разстояние. Минаваме покрай именитото магазинче „Гъбката”, а после се спускаме по най-известната улица в Бургас, а именно улица „Богориди”. Тук ще намерим всякакви магазини, ресторанти, пекарни и кафенета. Ще видим първо „Грамофона”, а после „Часовника”. После тръгваме по Александорвска, която е също тъй обширна и пълна с живот. А щом стигнем до Площад „Тройката”, няма как погледът ни да изпусне огромния обелиск „Альоша”. Това е паметник на Съветската армия и изобразява руски войник с издигната към небето лява ръка. Наистина колосални и величествени са размерите на този паметник.
В нашия град си имаме също и добри училища и университети, спортни зали, търговски центрове, хубави детски площадки и градини, музеи, театри, а също и църкви, като най-известна е катедралата „Св. Св. Кирил и Методий”.
Но разбирате ли това е просто фасада, това е лицето, което виждат тези, които не са прекарали достатъчно време тук. Защото Бургас не е просто едно море, един паметник, едно здание. Бургас е нещо много повече и това са хората, населяващи това място. Жан-Жак Русо се е изразил по този начин: Съвременните хора не знаят, че къщите правят селището, но гражданите правят града.”
Ние, бургазлиите, сме граждани, приветстващи новото време, новото мислене и промените, но в сърцата си винаги оставяме място за топлината и обичта.