Писмото на Вълка

Възразявам все да съм злодей,
да съдират кожата ми сива!
Плачеш ли? О, моля те, недей!
Свикнал съм до смърт да ме пребиват.
Свикнал съм да бъда все беглец -
нямам даже сламена постеля.
И ме гони не един ловец,
в лошото сърце да ме застреля.
Но не съм жесток и подивял,
не убивам с кървава захапка.
Вярваш ли ми, че не съм изял
ни едно дете с червена шапка?
Аз съм само вълчият Гаврош,
дето в пущинаците се свива.
Просто някой трябва да е лош.
Просто някой трябва да убива...
И не искам пак да бъда крив -
нека съм поне веднъж добрия!
Приказка, в която съм щастлив...