Ела, Живот да поговорим.
Направо влизай. Ето стол. Седни.
Пийни си. Хапвай до насита.
Гост в бедния ми дом бъди.
Недей да бързаш. Отпусни се.
Вземи цигара. Запали.
И ако музиката ти харесва
стани, Живот се разкърши.
Сега седни да поговорим...
Защо гостуваш само на едни?
Защо със пълни шепи им се даваш?
Ако въпросите нахални са, прости.
Децата ни кога ще опознаеш?
Кога, Живот ще ги благословиш?
Кога ще ги помилваш и целунеш?
От себе си какво ще им дариш?
Живот, ти сякаш не ме чуваш?
Живот, ти вече се напи.
Не. Допълнително не мога да ти сложа.
Вземи последната цигара... и върви!
Детелина Стефанова