И всичко беше някак просто: вървяха двама през града и сенките им се докосваха, но не оставяха следа. И зимата навярно щеше сурово да ги раздели. Неудържимо сняг валеше, тъй както и сега вали. Но тя внезапно се подхлъзна, уплашено нададе вик. За миг я хвана той и дръзна да я целуне в този миг. И глуповато се ослуша, усетил луда топлина. Свенливо между тях се сгуши една премръзнала луна. Снежинките ли тъй горяха или изгаряха звезди. Те тръгнаха, след тях вървяха незаличими две следи. А зимата току-що беше разкрила своите красоти: снегът наоколо блестеше... И оттогава - все блести.