Вгледайте се в очите на плачещо дете, или в очите на дете ядящо шоколад, вгледайте се в очите на скърбяща майка или на гладно цигане от квартала. Вглеждайки се ще си кажете ''Това не съм аз!'', но вгледате ли се внимателно, така че да погледнеш през очите им и впечатлението се променя. Образите започват да изглеждат познати. Виждаме вяра, отчаяние, твърдост, радост и всичко останало, говорещо за човешките преживявания. Способността да разкриват човешката ни същност е отличителен белег на фотографите. Те проникват зад паравана на изкуствените усмивки и запечатват мигове на неподправена истина. Всяко лице разказва история - вдъхновяваща, забавна, ужасяваща... Всичките са крайно индивидуални. Детските сълзи не зависимо каде се проливат са мъчителна гледка. Чрез такива лица, чуждото ни става познато. Вгледайте се внимателно. Може би ще си кажете: ''ТОВА СЪМ АЗ!''