Владислав Соколов

''Тя почти чуваше как вратата на килията й се затръшва.
Свободата си отиде завинаги, а сега съдбата й беше в чужди ръце.
В главата й започнаха да препускат безумни мисли за това, колко хубаво би било сега да отлети далече, далече. Но тя знаеше, че е невъзможно да се скрие. Обърна се с усмивка към младоженеца и повтори: „Да, съгласна съм".''

Ще си позволя да коментирам нещо, лично мое мнение и предварително се извинявам ако някой се почувства обиден.
На Йорданов ден един мангал се съблече гол и си показа оная работа. Той беше осъден от християни, а и не само от тях. Беше арестуван и глобен от органите на властта. На този мангал питам аз, беше ли му нарушено свободата на словото? Тази свобода на слово, която цяла Европа подскочи, че им било отнето на френските журналисти. Не не, не защитавам постъпката му. Но снощи този мангал излезе по телевизията и се извини на цяла България, извини се за постъпката си на всички вярващи и възмутени българи и призова децата на България да не да не вършат такива неща, които той извърши. Каза, че е извършил голяма простотия и дълбоко съжалява за това. В същото време в Париж, журналисти правят карикатури на Мохаммед гол, как някой го чука, върху тоалетна хартия изписваха цитати от корана и още куп такива гаври. Скъпи журналисти и европейци, това не е свобода на слово, това е груба подигравка с една религия и по нищо не се различава от деянието на този мангал на Йорданов ден. Харесва ли ни това или не, на планетата ни земя живеят почти 25% мюсюлмани или всеки четвърти е мюсюлманин. Ислямски лидери и мюсюлмани от целия свят се разграничиха от тези терористи и изказаха дълбоките си съболезнования за жертвите в Париж. Но нека знаем, че всичките тези 25% от населението на света бяха обидени и накърнени, бяха подиграни с религията им и въпреки всичко на тях никой не им се извини, така като го направи българският мангал. Може би нашият мангал е по интегриран от европейците в Париж. И за последно. И за последно - Аз се разграничавам от тези, които обиждат и се подиграват с една религия, без значение коя е тя! АЗ НЕ СЪМ ШАРЛИ аз съм Владислав!

Накрая отдъхна и рече конец. На житие ново аз турих венец. И той вдигна очи и се разтрепери бляд, към хаоса тъмни и към звездният свят, към бялото море заспало дълбоко, той вдигна тез листи и викна високо. От днеска нататък, Българский род, история има и става народ. Нека тоз народ, познае от мойто писание, че голям е той бил и пак ще да стане. Че сме имали царства и столици и от нашта рода князе и патрици и че ний сме дали нещо на света, на вси словени книга да четат.

Тази вечер нямам повод да пия Ама като се замисля, нямам повод и да не пия Ха наздраве!!!

...изкуството е съучастие в лъжа, в нещо несъществуващо. Как можеш да резбереш някого, ако не си погледнал с очите му? Как можеш да обичаш някого, ако не си влизал в него? Никак. Изкуството не е точна наука, то е секс, понякога куц и стерилен, понякога върховен и с много оргазми. Ако се нагодиш към някой автор, оргазмите идват лесно и са силни. Ако го държиш далеч от себе си, нямаш шанс за нещо повече от чекия...

Вгледайте се в очите на плачещо дете, или в очите на дете ядящо шоколад, вгледайте се в очите на скърбяща майка или на гладно цигане от квартала. Вглеждайки се ще си кажете ''Това не съм аз!'', но вгледате ли се внимателно, така че да погледнеш през очите им и впечатлението се променя. Образите започват да изглеждат познати. Виждаме вяра, отчаяние, твърдост, радост и всичко останало, говорещо за човешките преживявания. Способността да разкриват човешката ни същност е отличителен белег на фотографите. Те проникват зад паравана на изкуствените усмивки и запечатват мигове на неподправена истина. Всяко лице разказва история - вдъхновяваща, забавна, ужасяваща... Всичките са крайно индивидуални. Детските сълзи не зависимо каде се проливат са мъчителна гледка. Чрез такива лица, чуждото ни става познато. Вгледайте се внимателно. Може би ще си кажете: ''ТОВА СЪМ АЗ!''