"Ако можеш – избягай, любими!
Скъсай възела, който ни свързва.
Аз те чаках хиляда години,
ала ти не посмя, ти не дръзна
да прескочиш отвъд страховете,
да направиш заветната крачка.
Аз съм вече увехнало цвете –
твойта глупава гордост ме смачка.
Като малка несигурна лодка
ти се люшкаше сам сред вълните.
Аз – забравена, тъжна и кротка,
до сълза си изплаках очите.
С нерешителност ти ме наказа,
с премълчана любов ме погуби.
Над сърцето ми тегне проказа –
в друг след теб няма как да се влюби.
Ала ти остави ме и бягай!
Ще умра, но това не е важно...
Да обичаш страхливец, повярвай,
е във пъти, във пъти по-страшно!"