Накрая отдъхна и рече конец. На житие ново аз турих венец. И той вдигна очи и се разтрепери бляд, към хаоса тъмни и към звездният свят, към бялото море заспало дълбоко, той вдигна тез листи и викна високо. От днеска нататък, Българский род, история има и става народ. Нека тоз народ, познае от мойто писание, че голям е той бил и пак ще да стане. Че сме имали царства и столици и от нашта рода князе и патрици и че ний сме дали нещо на света, на вси словени книга да четат.