Вървели двама приятели през пустинята. Изтощени от дългия преход и жестоката жега, в един момент започнали да спорят и се скарали. Вбесен, единият ударил другия. Той не му отвърнал, само написал върху пясъка: „Днес моят най-добър приятел ме удари.” Продължили да вървят и не след дълго стигнали до оазис с водопад и бистро езеро, в което решили да се изкъпят. Внезапно този, който преди това получил юмрук в лицето от приятеля си, започнал да потъва. Но другарят му го спасил. Тогава спасеният изсякъл надпис върху един камък: „Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!”

Другарят му го попитал:

- Когато те нараних, ти го написа върху пясъка. А сега пишеш върху камъка, макар че и тук има пясък. Защо?

- Когато някой ни обиди, трябва да напишем това върху пясъка, за да може ветровете да го изтрият после. Но когато някой ни направи добро, трябва да го изсечем върху камък, за да не може нищо и никой да го заличи!