За любовта е нужна свобода!
Както за полет нужно е небето!
От утрото се ражда светлина
и със надежда пълни се сърцето.
Че всеки ден е полет към света –
безценен шанс да учим и мъдреем.
Но ако сме с отрязани крила,
като в затвор до края ще живеем.
Защото клетката не е мечта!
Оковите от дълг не носят радост.
За да расте е зрее любовта –
простор й трябва!
Свобода!...
Безкрайност!...
Поробена човешката душа –
за бягство и спасение жадува!
Но дава щедро и обича тя,
когато е свободна да пътува!
Света голям нашир ще прекоси,
тъгата във усмивки ще превръща.
Ще среща хора, ще дели съдби,
но винаги при теб ще се завръща!

автор Даниела Капинчева