РАВНОСМЕТКА НА ЕДИН ОБИКНОВЕН ЖИВОТ

Ако някога човек реши да си направи равносметка за изминалите години, то трябва да е когато е навършил най-много 60 години, докато не го хванала склерозата и докато все още може да разсъждава логично и трезво.
Е, аз имам навършени 61 години и време е за равносметка.
Детството ми мина щастливо и безоблачно, макар че родителите ми бяха обикновени работници, но мен и сестра ми не са ни лишавали от нищо: всяка събота или неделя - на кино с парички за сладкарница, почерпка един път в месеца с родителите ни на ресторант.
По наше време дете да не спортува беше рядкост. В училищата имаше спортни секции, кръжоци, занимания, в които и най непохватните бяха обхванати.
Специално при мен натовареността беше много - тренирах баскетбол, играех в младшия състав на театъра в града и не ми оставаше свободно време да мисля за глупости.
Завърших училище и се омъжих. Родих двама сина, здрави и добре възпитани, работливи, всеки със свое семейство и дом и имам и пет внука - две момчета и три момичета.
Радвам се на спокоен живот, а съм и вече пенсионерка.
Преживяла съм не едно и две премеждия, но винаги до мен са били семейството и децата.
Никой не е безгрешен, може би и аз съм правила грешки, но не съжелявам за изминатите си години, защото човек се учи от грешките си, стига да не ги повтаря. Не ме е срам от годините си, защото съм работила повече от 40 години и никога не съм чакала да ми си даде наготово.
Това е моята равносметка набързо за живота ми, без много подробности, преди да ме е хванала склерозата.